Музеят на восъчните фигури на Йълмаз Бююкершен в Ескишехир
Музеят на восъчните фигури на Йълмаз Бююкершен (Yılmaz Büyükerşen Balmumu Heykeller Müzesi) е единственият специализиран музей от този тип в Турция и една от основните културни забележителности на град Ескишехир. В пет зали са събрани 198 восъчни скулптури: от Ататюрк и османските султани до Юнус Емре, Мерилин Монро и Бариш Манчо. Музеят е удивителен преди всичко с това, че неговият създател — действащият кмет на Ескишехир, доктор по икономика и самоук скулптор Йълмаз Бююкершен — лично е изваял много от фигурите. Това е рядък пример за авторски музей, където личността на автора не отстъпва по сила на самите експонати. Музеят отвори врати на 19 май 2013 г. и бързо се превърна в задължителна спирка по маршрута из „рехабилитирания“ Ескишехир – градът, който Бююкершен превърна от провинциален център в една от най-поддържаните малки столици на Турция.
История и произход
Историята на музея е неразделна от биографията на неговия основател. Йълмаз Бююкершен е роден през 1937 г. в Ескишехир, защитил е докторска степен по икономика, бил е ректор на Анадолския университет и един от „бащите“ на турското дистанционно образование. От 1999 г. той е неизменен кмет на града от Републиканската народна партия. Успоредно с административната си кариера Бююкершен се занимава сериозно със скулптура и през 80-те години се увлича по техниката на работа с восък. През 1996 г. в кампуса на Анадолския университет той открива малка галерия със свои восъчни творби, която се превръща в прототип на бъдещия музей.
Към началото на 2010-те години колекцията на Бююкершен вече наброяваше няколко десетки фигури, а популярността на Ескишехир като туристическа дестинация бързо нарастваше. Градската администрация отреди сграда на булевард „Ататюрк“ в историческата част на Одунпазари и на 19 май 2013 г. музеят отвори врати за широката публика. Датата е символична: 19 май в Турция е национален празник, денят на началото на Войната за независимост и пристигането на Ататюрк в Самсун през 1919 г. Така посланието на музея беше зададено от самото начало: историята на Турция – от Османската империя до републиката и съвременната култура – разказана чрез лица и погледи.
През годините на работата си колекцията се разширяваше: добавяха се нови персонажи, преработваха се декорациите, появяваха се интерактивни сцени. Всички приходи от музея, по решение на общината, се насочват към образованието на момичета и студенти с увреждания. Това превърна проекта не само в културен, но и в социален — конфигурация, която е рядкост за турските общински институции.
Архитектура и какво да видите
Музеят се намира в модерна сграда на булевард „Ататюрк“ в квартал Одунпазари — на кратко разстояние от други забележителности: едноименния исторически квартал с османски дървени къщи, река Порсук и набережната с гондоли. Постоянната експозиция заема пет зали (А, Б, В, Г, Д), всяка с своя тема. Фигурите са разположени в реалистични декорации, със сценично осветление и звуково съпровождение — това не е статична галерия, а поредица от мизансцени.
Зала А: Ататюрк и Османската империя
Главната зала е посветена на Мустафа Кемал Ататюрк, неговото семейство и Войната за независимост. Тук се намира и „галерията на султаните“: Мехмед II Завоевателя, Селим I Грозния, Сулейман Великолепния, както и по-малко известни владетели, сред които Фатих и Абдул-Хамид II. Реконструирани са исторически сцени: младият Ататюрк зад работното си бюро в Самсун, церемониалната среща в двореца Долмабахче. Фигурите са изработени с етнографска точност — от бродериите по кафтаните до металните детайли на оръжията.
Зала Б: наука, спорт, изкуство и медии
Най-„многогласната“ зала. Тук са събрани турски и чуждестранни дейци от авиацията, железопътния транспорт, журналистиката, индустрията, науката и спорта. До тях – звезди на турската естрада и кино: Джунейт Аркын, Бариш Манчо, Кемал Сунал, Зеки Мюрен. От чуждестранните личности – Мерилин Монро, Алберт Айнщайн, световните лидери на XX век. Логиката на залата е да покаже многопластовостта на модернизацията на Турция, в която „свои“ и „чужди“ имена съжителстват в една културна памет.
Зала С: исторически личности
Залата е посветена на героите от далечното минало. Тук стоят Юнус Емре – анатолийски мистик-поет от XIII век, чиито стихове са положили основите на турския литературен език, и Насреддин Ходжа – колективен образ на народния мъдрец с магарето. До тях са учени от епохата на ранния ислям, пътешественици, реформатори. Това е „генеалогичната“ зала на музея, която отговаря на въпроса: на чии рамене стои съвременната турска идентичност.
Зала D: демокрация
Най-дискусионната и едновременно най-емоционалната зала. Темите са: формирането на турската републиканска демокрация, многопартийността, ключовите събития на XX век. По решение на автора снимането тук е забранено: на посетителя се предлага да прекара вътре 10–15 минути в пълна концентрация. Това е рядко решение за съвременен музей и то работи: залата се възприема като пространство за лични размисли.
Зала E: лична експозиция на автора
Последната зала е посветена на самия Йълмаз Бююкершен. Тук са представени неговите работни инструменти, ескизи, фотодокументация на процеса на създаване на фигурите и автопортретни восъчни скулптури. Това е рядка възможност да се види „кухнята“ на автора и да се разбере колко трудоемка е работата: за една фигура майсторът отделя от 4 до 6 месеца.
Интересни факти и легенди
- Йълмаз Бююкершен е единственият действащ кмет на голям град в света, който лично създава восъчни скулптури на музейно ниво. Много колеги от партията и опоненти са позирали лично пред него за бъдещи експонати.
- Всички приходи на музея се насочват към стипендии за студентки и студенти с увреждания. Това решение е заложено в учредителните документи и не зависи от смяната на общинската власт.
- Датата на откриването – 19 май 2013 г. – съвпада с деня на началото на Войната за независимост на Турция. Този символизъм е специално подчертан в експозицията на главната зала.
- Восъчните фигури на Бююкершен са били излагани в Анкара, Истанбул и в чужбина много преди откриването на постоянния музей. Според експертна оценка, неговата техника е близка до школата на мадам Тюсо, но с голямо внимание към детайлите на националната носия.
- В залата на демокрацията е забранено снимането — това е единствената музейна зала в Турция с пълна забрана за снимане по концептуални, а не по съображения за сигурност.
- Благодарение на проекти като този музей, набережната на Порсук и парк „Сазова“, през 2010-те години Ескишехир получи неофициалното звание „турски Залцбург“ – за вниманието към градския дизайн и културните институции.
Как да стигнете
Музеят се намира в Одунпазари – историческия център на Ескишехир – на булевард Ататюрк. Ориентир – пешеходната зона между набережната на река Порсук и квартала със старите османски къщи. От всяка точка в центъра до музея се стига за 10–15 минути пеша. Адрес: Atatürk Bulvarı, Odunpazarı, Eskişehir.
Ескишехир е голям транспортен възел в Централна Анадола. От Истанбул най-удобно е да се стигне с високоскоростния влак YHT (около 3 часа), а от Анкара – с YHT за 1,5 часа. Местното летище Хасан Полатканн обслужва предимно вътрешни полети. От жп гарата до музея има около 2 км: може да се стигне пеша за 25 минути по набережната на Порсук или да се вземе такси (кратко пътуване). По града е удобно да се придвижвате с модерния трамвай, спирките „Şarhöyük“ или „Atatürk Lisesi“ са най-близките до музея.
Съвети за пътуващите
Музеят работи почти целогодишно, обикновено от вторник до неделя; по-добре е да проверите точното разписание на сайта на община Ескишехир (esmek.eskisehir.bel.tr) преди посещението. Понеделник е почивен ден. За разглеждане на всичките пет зали предвидете 1,5–2 часа: материалът е богат и тук човек иска да се задържи при всяка сцена.
Най-доброто време за посещение е сутрин в делничните дни или втората половина на деня след 16::00, когато ученическите групи вече си тръгват. През почивните дни и по време на турските ваканции пред касите има опашки. Билетите обикновено са евтини (по турски стандарти), а приходите са предназначени за стипендии. За семейства с деца музеят е идеален: ярки фигури, разбираеми сцени, интерактивни елементи. В зала D трябва да напомните на децата и на себе си за забраната за снимане.
Музеят лесно се комбинира в един маршрут с други „фирмени“ проекти на Ескишехир: квартал Одунпазари с цветни дървени къщи и Музея на съвременното стъкло, парк „Сазова“ с замъка и зоопарка, набережната на река Порсук с гондоли във венециански стил и Музея на пяната (Lületaşı Müzesi), посветен на прочутата ескишехирска порода за изработка на изделия. За пълноценно опознаване на града си струва да отделите поне ден и половина-два, а Музеят на восъчните фигури на Йълмаз Бююкершен в този маршрут е задължителна и най-лична спирка: никъде в Турция няма да срещнете толкова органично сливане на градска политика, изкуство и социална мисия в една експозиция.